Надписите „100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов“ и стиха на писателя Алексъндър Секулов „.. и в безкрая на времето неговия глас се моли за България“, са посветени на родения в Пловдив и придобил световна слава оперен певец.

По време на Студената война той живее и твори в Италия. Макар да е световна звезда, Христов е отричан от комунистическата власт и често е противопоставян на някои български изпълнители. Близо 30 г. той не получава позволиние да се върне в родината си, но остава емоциално свързан с България. Едва през 1976 г. БКП решава да го допусне в България. По това време той успява да запише цълковни песнопения в храм „Свети Александър Невски“, но никога не получава разрешение да пее в операта в София.